Созопол – малко късче от духа на българската култура

Созопол – малко късче от духа на българската култура

Антеа, Аполония Понтика, Созополис, Сизеболу – всички тези имена принадлежат на едно-единствено място и това е черноморският град – Созопол, любимо място за почивка както на българските, така и на чуждестранните туристи. Създаден от гърците на мястото на древно тракийско селище, този град има вековна история и е един от най-старите в България. Изпълнен е с археологически разкопки, които разкриват руини от древни култури и цивилизации, а  на места са запазени римски кули и крепостни стени. Но това, което е най-недокоснато от времето и предизвиква най-голям интерес , е Стариниият Созопол. Тази  част от града е обявена за „архитектурно-исторически резерват“ още през 1974г. и с много усилия е запазена автентичната българска архитектура от периода на Възрождението (18-19в.).

Разхождайки се из старият град по тесните калдъръмени улички, ще видите над магазинчетата надвисналите етажи на къщите, чийто обитатели могат да се здрависат направо през прозорците. Понякога дървените им кепенци са спуснати, а друг път са вдигнати и могат да се видят красивите дантелени пердета, скриващи тъмната вътрешност на стаята от люпобитни погледи. Горният кат на къщите е строен изцяло от дървени дъски, вече изкривени от влагата и слънцето. Традиционно по-голям от долния кат, той се подпира под ъгъл с дебели греди в зиданата с камъни стена и туристите се чудят как изгнилото дърво все още стои на мястото си. Дворовете на битовите къщи са опасани с бели каменни зидове, в които почернелите от времето дървени порти се крепят на масивни панти от ковано желязо. В горещите летни дни могат да се видят възрастни жени, насядали в сянката на стрехите, да бъбрят безгрижно или да плетат дантели на една кука, които вечер продават като сувенири на жадните за спомени туристи. Техните сръчни ръце позволяват на всеки да отнесе по едно малко късче от духа на тази самобитна българска култура, оцеляла през годините.

В лабиринта от малки улички тълпата туристи се разпръсква и сякаш изчезва, за да може да се усети спокойствието и уморитворението на вековната история, изпълваща това приказно място. Очите се наслаждават на гледката, а въображението рисува картини на отдавна отминали времена…